Старобългарският манастир се намира на 2,5 км югозападно от село Черноглавци, в сърцето на Лудогорието. Разположен е в малка котловина - местността "Клиседжика" или "Клисе колак", в близост до каптиран извор, който дава началото на един от горните притоци на сухоречието Канадере (р. Дристра). През средновековието обителта се е намирала между и недалече от пътищата, свързващи старите български столици Плиска и Преслав с големия градски и духовен център на Дунава - Дръстър (дн. Силистра).

 Манастирът става известен на историческата наука едва през 1987 г., когато при прокопаването на канал работници се натъкнали на основите на монументална сграда. Още през същата година са били направени спасителни разкопки, а през следващите три години (от 1988 до 1990 г.) са проведени редовни археологически разкопки от екип с ръководител Тодор Балабанов и П. Георгиев. През тези три години са били напълно разкрити една трикорабна базилика, три сгради и част от ограден зид, както и голям брой (над 70) каменни надписи. Цялата южна част на манастира е била унищожена през 1956 г. при строежа на малкия язовир, който стои и днес. По спомените на местни жители, през 30-40-те години на XX в. на повърхността на терена все още съществували останки от зидовете на църквата. По това време камъните от руините са били извадени и използвани за настилка на шосето свързващо с. Черноглавци със с. Габрица. Днес теренът е напълно изравнен, освен основите на една от манастирските сгради и няколко бази на колони, на повърхността не личат следи от други градежи.

Архитектура и изкуство:
От съществувалият през ранното българско средновековие голям манастирски комплекс е разкрита не повече от една четвърт от територията му. Проучени са изцяло църквата, оградна стена от север и запад и четири отделни сгради, разположени в същия сектор.
По план манастирската църква представлява трикорабна базилика със скъсени пропорции на наоса, трисъставна олтарна част и триделен притвор с екзонартекс. Външните размери на сградата са: дължина - 20 м (с допълнително пристроения екзонартекс) и ширина - 12,05 м.
Олтарът, разделен на три части посредством стени с дебелина 1,30 м, включва дълбокото 2 м пространство на трите апсиди (срещу всеки един от корабите), полукръгли отвътре и тристенни отвън. Олтарната преграда е била тежка, с богато орнаментирана мраморна украса.
Силно скъсеният трикорабен наоса е с размери: дължина 7,25 м и ширина 10,25 м. Централният кораб (широк 4,45 м) е бил разделен от страничните (широки по 2 м) посредством две колонади с по три колони, като от двете им страни на колонадите е имало по един проход, през който се е осъществявала връзката между корабите.
Притворът на базиликата (с размери 2,80 х 10,25 м) е разчленен в основите на три части, като съответстват на ширината на корабите в наоса. Връзката между притвора и наоса се е осъщствявала с три вдода - централен (широк 1,10 м) и два странични по 0,90 м.
Първоначално базиликата е била без екзонартекс (помещението западно от притвора). Първоначално е построен като П-образен открит портик, като в последствие страничните му проходи са били зазидани и така се е превърнал в затворено помещение.
Отвън в югоизточния ъгъл на храма е добавено тясно гробнично помещение с отвор от запад. В него е намерен саркофаг, в който са открити поне две погребения. Южно от гробницата се е развивала друга постройка, но тя е останала непроучена.
Градежът на стените на църквата е от добре обработени каменни блокове споени с хоросан. Ограничено са използвани и тухли, вероятно в арките на сводовете, но за това липсват преки данни. Архитектурната декорация е с композитен характер, като в основната си част е взаимствана от ранновизантийската, използвани са колони, капители, канцел и др.
Архитектурните особености на храма дават основание да се определи, като продукт на интензивното базиликално строителство в България във втората половина на IX и първите десетилетия на X в. Най-близките му паралели са предимно манастирските храмове от околностите на старобългарските центрове Плиска и Преслав. От този вид могат да се посочат: църква №25 в Плиска, манастирската църква край Равна, църква №5 в Аула на кан Омуртаг, базиликата в Дръстър (църква №2) и др. Тукашната църква отчасти среща близки паралели (в оформлението на западната фасада) и с големите катедрали в Плиска (Дворцовата, Голямата) или Преслав (в местностите „Гебе клисе” и „Под Вълкашина”).
Другите манастирски сгради са разположени в рамките на разкрития ограден зид в североизточния сектор на комплекса. Досега са разкрити четири постройки, които са именувани от откривателите им като Сграда А, Сграда Б, Сграда В и Сграда Г. От тях най-стара е сграда Б, за която стратиграфските проучвания сочат, че при построяването на успоредната на нея сграда А, тя е била разрушена, а терена над нея заравнен. След това върху сграда Б е минавал допълнителен преграден зид. Изграждането на манастира е преминало през три строителни етапа: първият - базиликата и сграда Б, вторият – сграда А и сграда Г и третият – сграда В и ограден зид на вътрешния двор. Техниката на градеж с всеки следващ етап е ставала по-ниска, при първия етап каменните блокове са прецизно обработени и споени с хоросан, примесен с едри счукана тухла, докато при третия каменните блокове са грубо обработени, а за спойка е използван глинен разтвор.
Жилищата на монасите, както и останалите „общежителни” постройки, като кухня и трапезария (останали непроучени) са били разположени в южния двор, на мястото на сега съществуващия микроязовир.
Ситуационният план на разкрития ансамбъл на вътрешния манастирски двор при Черноглавци намира аналогии с митрополитския (патриаршески) комплекс с базилика в Дръстър, който също бил изграден през X в.
Няма сведения дали манастирският храм е бил украсен със стенописи. Не се знае каква е била и неговата фасадна декорация. Но по намерените в рушевините на сградите и базиликата фрагменти от прозоречни стъкла с различни цветове, става ясно, че манастирските сгради и особено църквата са били украсени с красив и богат стъклопис.
Изключителна ценност за българката историческа наука представляват разкритите в рамките на манастира повече от 70 първостепенни епиграфски паметника – надписи врязани върху каменни блокове и строителна керамика. Изписани са с кирилски, глаголически, гръцки и „рунически” букви. Прави впечатление, че за разлика от манастира при Равна, тук преобладават славяноезичните паметници. Но и тук основният език на най-ранните надписи е гръцкият. Към този извод води т. нар. ктиторски надпис, който според Казимир Попконстантинов говори за освещаването на манастирския храм на 26 май на името на „Всесветата (Панагия) Богородица”. При разкопките са намерени фрагменти от още един подобен надпис с близки по размери и палеографски особености букви, върху които се четат имената на други светци – Св. Павел и Св. Николай. Това дава основание на специалистите да предположат, че църквата е имала тройно посвещение (на Св. Богородица, Св. Апостол Павел и Св. Св. Николай Мирликийски), което се потвърждава и от наличието на три отделни олтара.
Археологическите и епиграфските материали от манастира при Черноглавци все още не са анализирани поотделно и като цяло. Обработката и пълното им изследване ще донесе нови данни и корективи, не само за настоящия манастир, но и за представите ни за облика на манастирите в България през IX-X в., както и за осветляване на културно-историческата ситуация на района между Плиска, Преслав и Дръстър през споменатия период.

История на манастира:
Сведения за интересната история на средновековния манастир край с. Черноглавци са добити вследствие направените археологически разкопки на терена и намерения богат епиграфски материал.
От старателно направеното изследване на стратиграфията на културните напластявания в различни сектори на манастирския комплекс е изяснена дори и предисторията на обителта. Намерените по склона северно от манастира фрагменти от тракийска керамика и следи от могилен некропол свидетелстват, че в близост до извора, хилядолетие преди възникването на манастира на това място е съществувало значително тракийско поселение, а може би и светилище. От по-горния културен пласт се разбира, че до по-сетнешно изградения манастир, а и на негово място, е било разположено не малко старобългарско селище, което продължило да съществува в близост до манастира до средата на XI в., когато и двата обекта са унищожени при опустошителните набези на печенезите в Североизточна България.
Благодарение на сериозни аргументи, като намерените кирилски надписи и архитектурните особености на базиликата и другите сгради, възникването на манастира е датирано към края на IX началото на X в. (времето на управление на цар Симеон Велики и проведеното от него мащабно църковно строителство).
Изборът на място за манастира също не е случаен. Тук в центъра на Лудогорието през VIII и IX в. е била съсредоточена голяма компактна маса от прабългарско население и не е изключено поради своята изолираност, това население да е запазило няколко десетилетия след официалното покръстване (865 г.) да е запазило своите езически духовни традиции. Логично е, при тези обстоятелства, една от целите на цар Симеон да е била християнизиране на населението в тази област и приобщаването му към славянския език. Поради гореизложените причини може да се твърди, че манастирът при Черноглавци е играел ролята на важен религиозен и просветен център. Наличието на голям брой епиграфски паметници е свидетелство, че в манастира е функционирал скрипторий, в който са работили високо просветни монаси.
Изхождайки от ситуационния план на манастирския комплекс с представителен жилищен сектор, аналогичен с този на митрополитската резиденция с базилика в Дръстър, много е вероятно комплексът в Черноглавци да е бил извънградска резиденция на Дръстърския митрополит, а по късно и на самия български патриарх Дамян, който резидирал в Дръстър. По исторически данни се знае, че патриаршеската резиденция се е намирала в града от времето на Роман Лакапин (920-944 г.) до към 971 г. Към последното съждение насочва, не само представителният вид на манастира, но и надписите с дата, които са в диапазона от 955 до 963 г. Към това време приблизително трябва да се отнесе и най-голямата активност на тукашния скрипторий. Капиталният шрифт в редица цели и фрагментирани надписи сочат една изключително представителност на славяноезичната писменост. Всичко това говори, че тук е функционирал книжовен център от най-високо ниво, достоен за една патриаршеска резиденция. За особената значимост на района през IX-X в. говори и регистрираното в землището на село Сини вир ранносредновековно селище, както и църква с предполагаем манастир, които се намират само на няколко километра източно от разглеждания комплекс.
Въпреки наличната информация, предоставена по-горе, на базата на досега разкритата част, специалистите все още не могат с положителност да потвърдят, че архитектурният комплекс при Черноглавци е манастир. Отдалечеността на градските центрове навежда на мисълта, че това е по-скоро резиденция-епископион, съществувала в рамките на монашеско общежитие, както в архиепископията от втората половина на IX в. в столицата Плиска. Към подобно заключение донякъде водят и легендите и топонимията в землището на с. Черноглавци (тур. Карабашли).

Използвана литература:
1. Т. Балабанов, Старобългарски манастир при с. Черноглавци (предварително съобщение), ИИМ Шумен, 8, 1993 г., с. 263-272
2. П. Георгиев, Манастирът от X век при с. Черноглавци, Шуменска област, Годишник на СУ “Климент Охридски“, том 93, 2003 г., с. 71-79